tonus Дори по време на пандемията от коронавирус, витамин D се превърна в хит сред хранителните добавки. Той се приемаше широко „за подкрепа на имунитета“ и предотвратяване на различни заболявания. Оттогава интересът към това вещество не е намалял.
Според аналитичната агенция Shot, само през първите месеци на 2025 г. хората само в част от Азия са закупили 14,4 милиона опаковки витамин D – с 2% повече от предходната година. Но наистина ли е толкова необходим за всички и може ли този на пръв поглед безобиден витамин всъщност да представлява здравословен проблем?
Защо витамин D се превърна в „новата панацея“
Зухра Павлова, ендокринолог, доктор на медицинските науки и старши научен сътрудник във Факултета по фундаментална медицина на Московския държавен университет, отбелязва, че интересът към витамин D не е ново явление.
„Всяко десетилетие се появява нова „панацея““, казва специалистът. „В съветско време на децата в детските градини се е давало рибено масло, за да се предотврати дефицит на витамин D и омега-3. По-късно тази идея е забравена и нивата на витамини в кръвта вече не са били следени. Едва през последните две десетилетия темата за дефицита на витамин D отново се превръща в гореща тема в научните и медицинските среди.“
Витамин D наистина играе жизненоважна роля – той е от съществено значение за усвояването на калция, правилното функциониране на имунната система, нервите и мускулите. Експертите обаче предупреждават, че превръщането му в панацея е грешка.
Опасностите от самолечението: какво се случва, когато приемате твърде много витамин D
Неконтролираният прием на витамин D може да доведе до сериозни усложнения, а не до ползи. Както обясняват ендокринолозите, предозирането на добавката причинява токсична реакция, придружена от:
- отлагане на калциеви соли в тъканите и органите;
- увреждане на бъбреците и кръвоносните съдове;
- нарушения във функционирането на сърцето;
- гадене, слабост и костна болка.
Проблемът е, че витамин D е мастноразтворим и излишният витамин D не се елиминира от организма като витамин C, например. Следователно, приемът на добавката без предварително кръвно изследване и лекарско предписание е сигурен път към усложнения.
Кой наистина се нуждае от витамин D?
Според препоръките на Американското ендокринно дружество, витамин D не е от съществено значение за всички, а само за определени групи:
- деца под 18-годишна възраст – за профилактика на рахит;
- бременни жени – за намаляване на риска от усложнения;
- пациенти със захарен диабет;
- хора над 75-годишна възраст – за намаляване на смъртността и поддържане на костната плътност.
Всички останали могат да приемат добавката само след консултация с лекар и лабораторно кръвно изследване.
Индивидуалният подход е ключът към успеха
Светлана Калинченко, доктор на медицинските науки, професор и ръководител на катедрата по ендокринология с курс по холистична медицина в Медицинския институт на РУДН, подчертава:
„Ако витамин D беше съобразен с индивидуалните нужди, като се вземат предвид генетиката и здравословното състояние, бихме могли да предотвратим до 75% от случаите на рак и до 50% от случаите на диабет тип 2.“
Това означава, че витамин D наистина може да има превантивен ефект, но само с персонализиран подход – когато дозировката и формата на лекарството се изчисляват от специалист.
