tonus Всеки януари една и съща история се повтаря: десет дни на блажено безделие, свобода и празнична еуфория са внезапно прекъснати от алармата. Събуждате се, осъзнавате, че е време да тръгвате за работа и първата мисъл, която ви идва на ум, е: „Това е, напускам.“ И това не е моментен импулс, а истинско желание незабавно да подадете оставката си и никога повече да не стъпвате на работното си място.
Ако се разпознавате в тази ситуация, знайте, че не сте сами. Психолозите наричат това синдром на постпразнична депресия и той засяга милиони хора всяка година. Ще разгледаме защо желанието да се откажете е толкова непреодолимо след празниците и какво можете да направите, за да избегнете да объркате нещата през първите няколко дни след края на работа.
Контрастът между свободата и рутината е вреден за психиката.
Основната причина, поради която сме толкова изкушени да се откажем след празниците, е резкият контраст между спокойния ваканционен начин на живот и строгия работен график. В продължение на десет дни живеехте със собствено темпо: спяхте колкото си искате, ядохте, когато си поискате, гледахте филми до ранни зори и се срещахте с приятели.
Нямаше крайни срокове, срещи, отчети или недоволни шефове. Мозъкът свиква с тази свобода и я смята за норма. И тогава, бам, отново сте в офиса, където трябва да се събудите рано, да се усмихнете на колегите си, да се преструвате, че се интересувате от историите им за новогодишните празници и да се потопите в купчина натрупани задачи.
Психолозите обясняват: колкото по-дълга е ваканцията, толкова по-голям е шокът от връщането на работа. В рамките на десет дни тялото напълно се адаптира към режим на почивка и връщането към работния ритъм се усеща като насилие над себе си. Това обяснява желанието да избягаш, да напуснеш, да се преместиш в Бали и да отвориш кафене край океана.
Мозъкът просто отказва да приеме реалността, че трябва да се придържаш към график и отново да изпълняваш изискванията на други хора. Това е нормална реакция на стрес и ще отшуми след около седмица, след като се върнете към работния ритъм.
Натрупаната умора излиза на повърхността
Парадоксално, желанието да се откажеш след почивка често е свързано не със самата почивка, а с това, което се е случило преди нея. Последните месеци от годината обикновено са най-стресиращи: трябва да се завършат проекти, да се подадат отчети, да се финализират сделки, да се изпълнят планове.
Много хора работят до изтощение, за да свършат всичко преди празниците, и преминават в Новата година напълно изтощени. По време на празниците тялото най-накрая получава почивка и цялата натрупана умора излиза на повърхността. Започваш да осъзнаваш колко си уморен през годината, колко си се наситил на работата, която поглъща цялото ти време и енергия.
Празниците ви дават възможност да спрете и да се замислите: На прав път ли съм? Доволен ли съм от това, което правя? Струва ли си заплатата ми стреса, на който се подлагам? И отговорите на тези въпроси често са разочароващи. Оттук и желанието да напуснете. Истината е, че не е задължително да се нуждаете от нова работа – може би просто се нуждаете от истинска, дълга почивка, за да се презаредите. Но е трудно да разберете това, когато предстои завръщането в офиса и планина от недовършени дела.
Социалните медии засилват чувството на недоволство
Докато се излежавахте на дивана и ядохте салата, социалните ви мрежи бяха пълни със снимки на приятели и познати, празнуващи Нова година на Малдивите, каращи ски в Алпите или почиващи в Дубай. Колега получи повишение, съученичка започна собствен бизнес, бивша съученичка се премести в Европа и сега работи в Google. А вие? Прекарахте празниците у дома, в същия град, на същата работа, изправени пред същите проблеми.
Синдромът на пропуснатото удря особено силно в началото на януари, когато всички обобщават годината и правят планове за бъдещето. Започвате да се чувствате заседнали в коловоз, докато другите се движат напред с бързи темпове.
Разбира се, това е илюзия – хората споделят само най-хубавите моменти от живота си в социалните мрежи. Но рационалното разбиране не ги спасява от чувството на завист и недоволство. И желанието да се откажете става все по-силно: щом всички около вас променят живота си, може би е време и за мен?
Психолозите съветват: през първата си седмица на работа ограничете времето си в социалните мрежи до минимум. Сравняването на себе си с другите сега само ще влоши депресията и ще ви подтикне да вземате прибързани решения.
Зимната депресия се усложнява от работния стрес
Януари е най-депресиращият месец в годината, физиологично погледнато. Кратките дневни часове, липсата на слънце и студеното и сиво небе навън имат депресиращ ефект върху психиката. Нивата на серотонин и допамин спадат, настроението рязко се понижава, а енергийните нива напълно изчезват. В това състояние всяка работа се усеща като тежка, дори и някога да сте я обичали.
Добавете към това и умората след празниците от преяждане, алкохол и нарушен сън – и получавате опияняваща смесица, която ви кара да мислите за напускане. Тялото просто не е готово за активност; нуждае се от поне още седмица-две, за да се възстанови. Но работата не чака, шефът изисква резултати, а колегите вече са в пълен боен режим.
Чувствате се изтощени и мечтаете само за едно: да се върнете под завивките и никога повече да не излизате от вкъщи. Добавете към това и традиционното новогодишно качване на килограми, което ви разваля настроението всеки път, когато се погледнете в огледалото, и картината става направо мрачна. Не е чудно, че мислите за напускане на работа изглеждат като спасение.
Какво да правите: Не вземайте решения през първата седмица
Златно правило, което психолозите повтарят като мантра: никакви важни решения през първите седем дни след завръщането на работа. Това е време, когато сте в променено състояние на съзнанието – умората, стресът и депресията изкривяват възприятието ви за реалността. Това, което изглежда непоносимо в понеделник, може да е съвсем поносимо през следващата седмица.
Дайте си време да се адаптирате. Постепенно навлизайте в работната си рутина: не се захващайте веднага с най-предизвикателните задачи, започнете с прости, рутинни. Свържете се с колеги, споделяйте спомените си от почивката – социалният контакт ви помага да преодолеете депресията.
Не стойте до късно, опитвайки се да наваксате; прибирайте се навреме и се наспивайте достатъчно. Добавете витамини към диетата си, особено витамин D, който силно липсва през зимата. Разхождайте се навън поне половин час на ден – дневната светлина помага в борбата със зимната депресия. Упражнения: физическата активност повишава нивата на ендорфини и подобрява настроението ви.
И най-важното, не четете обяви за работа и не изпращайте автобиографии през първата седмица. Ако желанието да се откажете продължава и след две седмици, тогава можете сериозно да помислите за смяна на работата. Но най-вероятно чувството ще отшуми и ще се върнете към ритъма.
Чувството на желание да се откажете след дълга ваканция не е знак, че сте избрали грешната професия или работите за грешната компания. Това е естествена реакция на стреса от прехода от почивка към активност. Дайте си време, не вземайте прибързани решения и помнете: това ще мине.
А ако не мине, тогава е време да помислите за промяна. Но само когато главата ви е бистра, а не помрачена от депресия след ваканцията.
