tonus Отстрани изглежда нелогично защо умните хора остават в болезнени връзки с години. Зад видимото страдание често се крият мощни психологически „плюсове“, които ги държат на мястото.
Нещастните връзки създават илюзията за стабилност и предвидимост, дори и негативни. Страхът от неизвестното, самотата или новите познанства изглежда по-силен от познатия дискомфорт.
За някои, навикът да страдат или да се борят се усеща като потвърждение за собствената им важност или „сила“. Мисълта „Преминавам през това“ създава фалшиво чувство за контрол над хаоса.
Връзките могат да служат като удобно извинение за лични неуспехи или липса на удовлетворение в други области на живота. Удобно е да обвинявате партньора си за това, че кариерата ви не се получава или мечтите ви не се сбъдват, освобождавайки се от отговорност.
Подсъзнателната надежда да се „поправи“ партньорът или най-накрая да се получи любовта му се превръща в мания. Тази вътрешна мисия придава смисъл на живота, макар и болезнен, разсейващ от работата върху себе си.
Страхът да се сблъскаш сам с дълбоко скритото ниско самочувствие те кара да се вкопчваш във всяка връзка. Присъствието на партньор, дори токсичен, създава усещане, че „поне някой има нужда от мен“, макар и при лоши условия.
Страхът от осъждане от обществото или семейството за развод или раздяла може да парализира волята. Мисълта „какво ще кажат хората“ или „Не мога да бъда сам“ надделява над личното благополучие.
Понякога връзките задоволяват перверзни потребности от драма, хаос или емоционални влакчета на ужасите. Интензивността, дори негативната интензивност, се възприема като заместител на истинската интимност и страст.
Чувството за дълг, особено ако има деца или партньор в трудна ситуация (болест, депресия), се превръща в непреодолима вътрешна бариера. Жертвоприношението се издига в ранг на добродетел, маскирайки отказа от собствените права на щастие.
Осъзнаването на тези скрити ползи е първата и най-трудна стъпка към промяната. Осъзнаването, че страданието служи на някаква вътрешна цел, изисква самочестност. Без това разбиране, прекъсването на цикъла е почти невъзможно.
Работата с психолог или дълбоката саморефлексия помагат да се намерят здравословни начини за задоволяване на тези нужди. Заместването на разрушителните „плюсове“ с конструктивни действия отваря пътя към свободата.
Освобождението започва с разбирането, че истинската полза е в самоуважението.
