tonus На 9 септември отбелязваме Международния ден на красотата. Това, което днес изглежда ужасяващо, някога се е смятало за знак на благородство и висок статус. Ето част от идеалите, които хората са следвали в древността, и докъде са стигнали, за да постигнат ослепителна красота.
Днес индустрията за красота е критикувана за болезнени процедури, съмнителни тенденции ( като хероиновия шик от 90-те и новата вълна на „оземпийска“ слабост) и недостижими стандарти за външния вид. Нашите предци обаче биха смятали съвременните инжекции и филтри за детска игра. Ето докъде са стигали жените, за да бъдат красиви, как буквално са осакатявали децата си и защо никога повече няма да можете да се възхищавате на портрети на дами от 19-ти век.
Древен Египет: Отровна очна линия и перуки на обръснати глави
Известният египетски грим за очи сега се копира от гримьори по целия свят. Малко вероятно е обаче някой да се съгласи да го пресъздаде, използвайки оригиналната рецепта. Черният пигмент често се е правил от галенит, минерал, съдържащ оловен сулфид. Получената пудра се е нанасяла директно върху клепачите. Плътно очертаните очи са се смятали за красиви и такъв грим се е свързвал и със защита от слънцето, болестите и злите духове. Козметиката е била използвана не само от жени, но и от мъже.
Друг важен елемент на привлекателността били обемните прически. Само косата на главата на египтянин можела да бъде изкуствена. Членовете на благородническата аристокрация подстригвали косата си късо или я бръсвали напълно, след което носели сложни перуки, изработени от човешка коса, вълна и растителни влакна. Те били напоени с масла и ароматни съединения. В резултат на това човек можел да бъде напълно плешив, но въпреки това да се появява публично с перфектни, гъсти кичури.
Древни гърци и римляни: Олово по лицето и мазнина вместо крем
В древността бледата кожа е била знак за привилегия. Загорялата кожа е издавала човек, който е трябвало да работи на открито. Затова богатите жени са се опитвали да направят лицата си възможно най-бели. За да постигнат това, са използвали тебешир, бяла глина и козметика на основата на олово. Токсичният метал им е позволявал да прикриват петна и неравности, но постепенно е отравял тялото и е увреждал кожата. Колкото по-лошо е ставало лицето, толкова повече бяло олово е било необходимо, за да се прикрият щетите.
Древните текстове съдържат и някои наистина плашещи рецепти. Лебедова мас, магарешко мляко и бобено брашно са били препоръчвани за борба с бръчки, докато лунички и кожни лезии са били третирани с пепел от изгорени охлюви. Древните автори дори споменават крокодилски тор като козметична съставка. Историците обаче смятат, че подобни описания биха могли да бъдат преувеличени или осмивани от козметичните ентусиасти.
Цивилизацията на маите: Променяли формата на главата на децата и са имали украсени зъби с камъни
Някои древни маи започвали търсенето на идеален външен вид почти веднага след раждането. Главата на бебето можела да бъде закрепена между специални дъски, така че черепът да се удължава с растежа му. Тази форма подчертавала произхода на индивида и принадлежността му към определена група.
С порастването на детето, грижата за зъбите се трансформирала. Зъбите били изпилявани до заострена или необичайна форма, след което в тях били пробивани малки дупки. Във вдлъбнатините били вмъквани нефрит, тюркоаз, пирит и други материали. Процедурата, естествено, се извършвала без съвременна бормашина, но зъболекарите успявали да избегнат увреждане на вътрешната повърхност на зъба. Усмивка с блестящи камъни можела да показва богатство, статус и принадлежност към благороднически произход.
Древен Китай: Счупени крака за брак
Един от най-бруталните идеали за красота се появява в Китай около 10-ти век. На малките момичета пръстите на краката са били извивани към стъпалата, а след това краката им са били здраво превързвани с бинтове. Постепенно костите се деформират, стъпалата стават по-къси, а сводовете им стават неестествено високи.
Идеалното стъпало се е наричало „златен лотос“ – дължината му не трябва да надвишава 7–8 см. Смятало се е, че тази форма прави походката на жената грациозна и съблазнителна. Освен това, тази характеристика е била знак за семейно богатство: жена с деформирани стъпала не е можела да ходи много или да се занимава с тежък труд. За да подобрят шансовете си за успешен брак, момичетата са търпели години на болка, фрактури, инфекции и проблеми с мобилността. Този обичай се е запазил около хиляда години. Дори опитите на китайските владетели да го забранят са били дълго време неуспешни.
Япония: Жените с черни зъби не са истории на ужасите
Снежнобялата усмивка не винаги е била мечта. В Япония обичаят охагуро – умишленото оцветяване на зъбите в черно – съществува от векове. Това се е постигало с помощта на смес от железни стружки и оцет. Процедурата е трябвало да се повтаря редовно, за да се поддържа равномерен, лъскав завършек.
Черните зъби контрастирали поразително с избеленото лице, напомнящо за скъп лак. В различни периоди подобна усмивка можела да показва аристократичност, брак, зрялост или вярност към съпруг/а. За да завършат визията, жените понякога напълно премахват естествените си вежди и рисуват нови много по-високо. Резултатът е бяло, подобно на маска лице с черни зъби и две тъмни петна почти по средата на челото. Именно този външен вид предизвиквал възхищение.
Средновековна Европа: Жените си скубели космите от челото
Съвременните жени маскират високото си чело с бретон, но през Средновековието много европейски красавици са мечтали да го направят още по-голямо. Високата линия на косата се е свързвала с благородство, интелигентност и принадлежност към благородно семейство.
Понякога миглите и веждите са били премахвани заедно с тях – лицето е трябвало да изглежда възможно най-отворено и практически без окосмяване. Ето защо средновековните портрети често изглеждат странни или нездравословни за съвременния зрител. В същото време косата е останала важен символ на женската красота. Тя е била скрита под шапките, сплетена на плитки и украсена, но линията на косата е трябвало да започва възможно най-високо.
Ренесанс: Сокът от отровна ягода е бил капван директно в очите
По време на Ренесанса големите, искрящи очи с разширени зеници са били смятани за особено красиви. За да постигнат отнесен поглед, жените са използвали сока на беладона, смъртоносно отровно растение. Неслучайно името му се превежда от италиански като „красива жена“.
Атропинът, съдържащ се в растението, наистина разширява зениците. Въпреки това, наред със съблазнителния поглед, модните жени могат да изпитат фотофобия, замъглено зрение, учестен пулс и отравяне. Дългосрочната употреба на тези капки може да причини сериозно увреждане на очите.
Оловно бяло се е нанасяло върху лицето, шията и гърдите, създавайки почти смъртоносна бледност. Смята се, че Елизабет I е използвала този грим, за да скрие следите от едра шарка.
19-ти век: аристократична бледност, която убива
До 19-ти век човечеството се е научило да произвежда масово козметика, но това не я е направило по-безопасна. На жените са били предлагани „вафли за тен“, обогатени с арсен. Производителите обещавали, че продуктът ще премахне пъпки, петна и лунички, оставяйки кожата чиста и бледа.
Такива лекарства наистина са се продавали в аптеките и каталозите. Арсенът обаче можел да причини кожни лезии, косопад, увреждане на вътрешни органи и дори смърт. Особено ужасяващо е, че привлекателната бледност понякога не е била козметичен ефект, а признак на започващо отравяне. Опити за постигане на красота са правени и с живак, амоняк, опиум и други опасни вещества. Резултатът бил наистина смъртоносна комбинация: колкото повече се влошавало здравето на една жена, толкова повече козметика ѝ била необходима, за да прикрие ефектите.
В продължение на хилядолетия човечеството се опитва да оформи живото тяло според поредния идеал. Някои е трябвало да ходят със счупени крака, други е трябвало да издържат на пилене на зъби, а трети бавно са се тровели с олово и арсен. Най-плашещото е, че повечето от тези процедури са били възприемани не като жестокост, а като нормални грижи за външния вид. Стандартите са се променили, но желанието да се съобразяваме с очакванията на другите на всяка цена е останало.
