tonus Някои изтичват навън под дъжда, други се крият под одеяло и потръпват при всеки гръм. Ето защо гръмотевичните бури разделят хората на два противоположни лагера.
Първите гръмотевични гърмежи разделят хората на два лагера – тези, които се втурват към прозореца, за да се насладят на гледката, и тези, които се крият под одеялото в очакване на края на стихиите. Защо реагираме толкова различно на едно и също природно явление? И какво се случва с психиката ни, когато небето се отвори с електрически проблясъци?
Плувиофили срещу астрофоби: Два полюса на възприятието
Плувиофил е човек, който обича дъжда във всичките му проявления: миризмата на мокри улици, звука на капки по покрива и пътеки по стъклото, влажния въздух, сивото ниско небе. Този термин, от латинското pluvia („дъжд“), описва онези късметлии, за които гръмотевичната буря е истински празник за сетивата. Противоположността им са хората с астрофобия – страх от гръмотевични бури, който може да се прояви в страх, тревожност и дори панически атаки.
Естетите на гръмотевичните бури описват чувствата си като истинска еуфория. „Изпитвам някаква еуфория по време на гръмотевична буря. Просто го обожавам! Излизам навън или отварям широко всички прозорци“, споделя един от потребителите на форума. За такива хора гръмотевичната буря е естествена терапия, източник на енергия и вдъхновение. Те усещат прилив на сила, когато небето е покрито с облаци, а въздухът е изпълнен с електричество.
От друга страна, страхуващите се от гръмотевици изпитват истинско мъчение. „Страшно е, когато светкавици проблясват и гърмят. Само аз ли съм? Или има някой друг, който се страхува от гръмотевични бури?“, пита момиче във форум. За тях всеки гръм се превръща в изпитание, а мълнията причинява първичен ужас. Тези хора могат да се крият в бани, да усилят музиката на пълна сила или дори да загубят съзнание от страх.
Какво се случва с тялото по време на гръмотевична буря
Гръмотевичните бури влияят на телата ни едновременно на няколко нива. Основният фактор са резките промени в атмосферното налягане и електромагнитното поле на Земята. Геомагнитната атмосфера по време на гръмотевични бури може да увеличи тревожността, да причини сърцебиене и панически атаки, предупреждават лекарите.
Физиологичните промени започват още преди първите капки дъжд. Барорецепторите – чувствителни нервни окончания в кръвоносните съдове – откриват най-малките промени в кръвното налягане и рефлекторно регулират нивото му. При здрави хора тази адаптация остава незабелязана, но при метеочувствителни хора може да причини главоболие, световъртеж и промени в настроението.
И още един интересен факт беше открит, свързан с нашето тяло. Всички ли са съгласни, че сме направени от вода? Но, както се оказа, също и от соли, които провеждат електричество много добре. И така, един мълниеносен разряд в небето създава определено поле, което въздейства на човек. Което буквално започва да движи йони вътре в нас! Поради това вътре се образува ток, който усещаме като енергия.
Но не всеки може да го усети, защото според научните изследвания органите ни вибрират на различни честоти. И ако не вибрираме на сходни честоти с мълнията, тоест с хармонията на природата и честотата на Шуман, тогава този електрически потенциал ни подминава. И ние не се запалваме от него, не резонираме с тази жизнерадост, а или изпадаме в апатия, или просто не усещаме нищо.
Хормоналната буря по време на гръмотевична буря е не по-малко интересна. Производството на серотонин, хормонът на щастието, се променя, което обяснява както еуфорията на любителите на гръмотевични бури, така и депресията на тези, които се страхуват от тях. В същото време се повишава нивото на кортизол, хормонът на стреса, което може или да мобилизира тялото, или да го потопи в състояние на тревожност.
Психологически корени на „пристрастяването към гръмотевични бури“
Отношението към гръмотевичните бури често се формира в детството и е свързано с типа нервна система. Хората, които се характеризират с подвижна нервна конституция, т.е. хора с „висока рецепторна чувствителност“ или „фина психика“, реагират най-често и остро на промените в климатичните и метеорологичните условия.
Любителите на гръмотевични бури често имат силна, но пъргава нервна система. Те жадуват за ярки впечатления и нови усещания. За тях гръмотевичната буря е естествен антидепресант, който помага за „рестартиране“ на емоционалната система. „Вълнувам се, като дете. Веднага усещам прилив на сили – и става толкова лесно-лесно“, описва чувствата си една от почитателките на стихиите.
Тези , които се страхуват от гръмотевични бури, често имат слаба или небалансирана нервна система. Те са по-чувствителни към външни стимули и са склонни към тревожност. Хората, които са склонни към чести промени в настроението, апатия, скука и прекомерна тревожност, усещат времето по-фино. За тях гръмотевичната буря се превръща в източник на допълнителен стрес, който не могат да преработят позитивно.
Защо някои хора се зареждат с енергия, докато други стават апатични?
Парадоксът на реакциите при гръмотевични бури се обяснява с различни стратегии за адаптация на нервната система към стрес. При любителите на гръмотевични бури стресът от стихиите се трансформира в еустрес – „добър стрес“, който мобилизира ресурсите на организма и дава усещане за прилив на сили.
Енергийният тласък идва от освобождаването на адреналин и норадреналин. Мозъкът интерпретира бурята като интересно и безопасно предизвикателство, така че хормоните на стреса действат като естествен енергиен стимулатор. Много хора съобщават, че се чувстват освежени, пълни с идеи и готови за действие след буря.
Апатията и загубата на сила при хората, които се боят от гръмотевици, са свързани с дистрес – „лош стрес“, който изтощава нервната система. Липсата на слънчева светлина намалява производството на витамин D, както и на хормона на радостта – серотонин, което провокира депресивни симптоми, раздразнителност и апатия. Тялото възприема гръмотевичната буря като заплаха и превключва в режим на пестене на енергия.
Възможно ли е да промените отношението си към гръмотевичните бури?
Добрата новина: отношението ви към гръмотевичните бури може да се коригира, като се работи с вашите психологически нагласи и физиологични реакции. Основното е да разберете механизмите на вашата реакция и постепенно да ги променяте. За тези, които се страхуват от гръмотевични бури, психолозите препоръчват техниката на постепенно привикване. Започнете с гледане на видеоклипове на гръмотевични бури, след което преминете към аудио записи. Изучете научната страна на феномена – познаването на това как се образува гръмотевична буря намалява ирационалния страх. Обичайният метод за лечение на тази и всяка друга фобия е експозицията – постепенно и контролирано.
За тези, които искат да обичат гръмотевичните бури, си струва да се съсредоточат върху приятните аспекти на явлението. Обърнете внимание на свежестта на въздуха след дъжд, красотата на мълниите, специалната атмосфера на уют, която възниква у дома по време на лошо време. Опитайте да медитирате под звуците на дъжда – това ще помогне за формирането на положителни асоциации.
Интересно е, че много хора променят отношението си към гръмотевичните бури с възрастта. Децата често се страхуват от силни звуци, но с натрупването на житейски опит страхът може да се трансформира във възхищение от силите на природата. А понякога се случва и обратното – тези, които са обожавали гръмотевични бури в младостта си, стават по-предпазливи с годините и започват да избягват стихиите.
